241. СЪБРАЛИ МИ СЕ, ОТБРАЛИ

Душата на българина

Събрали ми се, отбрали
до триста коля с волове
и триста коля с биволе,
царска кирия да карат,
кирия тежко желязо,
кирия бяла пшеница;
ала си нямат керванджи,
керванджи, верен ясакчи.
Седяха и си мислиха
и един си други думаха:
- Хайде да викнем Стояна,
че му съ чивга бив'лите
и му съ яки колата.
Те при Стояна отидоха
и на Стояна думаха:
- Стоене, верен другарю,
я ела, абрйе, със нази,
керванджи-баши да станеш,
че имаш кола железни,
че ти съ чивга бив'лите.
Стоян си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Викат ме, мамо, викат ме
керванджи-баши да стана,
шестотин кола да водя,
че имам кола железни
и ми съ чивга бив'лите.
По грош ми дават на кола,
викат се, мамо, шестотин,
освен другата кирия.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
прошка ти, синко, не давам
керванджи-баши да станеш,
че ще минете-премина
през тая река Керванка,
че тя тече мътна и кална
и носи дърво и камък,
още съ дълги пътища
и много кални друмища.
Не ходи, синко Стоене!
Другите по грош 'ко дават,
ти дай им, мама, два гроша -
пак си керванджи не ставай!
Стоян мама си не слуша,
юпрегна руси биволи,
метна им златни чулове
и посребрени юлари,
юпрегна кола железни,
че дръпна злати синджири -
тежък ми керван поведе.
Вървели що съ вървели,
стигнали река Керванка.
Керванка мътна придошла,
та влачи дърво и камък.
Стоян се чуди и мае,
че как керванка да мине:
дали синджири да хване,
биволи да си поведе,
или в колата да седне.
Бив'ли Стояну думаха:
- Не ни, Стоене, превеждай,
нито се качи в колата,
най се, Стоене, покачи
на наште равни гърбове:
ако се ние удавим -
и ти ще да се удавиш,
ако си ние излезем -
и ти ще да си излезеш.
Стоян биволи не слуша,
не се е Стоян покачил
на техни равни гърбове,
най ми е седнал в колата,
че ги в водата натири.
Кога накрай изплуваха -
ни кола има, ни Стоян,
сал съ с хомоте излезли;
с рога хомоте счупиха,
че се във река върнали
Стояна да си намерят.
Със глава плавои хвърляха,
със крака пясък ровеха,
че съ Стояна найдели,
на рога съ го изнесли;
ни жив бил Стоян, ни умрял.
Кът' се дружина събрала,
Стоян керванджи думаше:
- Дружина, мои другари,
проклет да бъде тоз чуляк,
който биволи не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.