240. СТОЯНА БЕДА БЕДИЛИ

Душата на българина

Стояна беда бедили,
бедили и укривали
за едно пиле комшийско,
че го в тъмница фърлили,
в тъмница чак на дъното.
Седял е Стоян що стоял
съкмо ми девет години.
Мама му сутрин и вечер,
Сутрин и вечер ходеше,
на тъмница ходеше,
на тъмница на билото,
се за Стояна плачеше,
едри си сълзи ронеше,
че си тъмница прокапа.
Стоян тъмничар думаше:
- Тъмничарю-ключарино,
я ми тъмница отвори,
на навън да си погледна
що ми тъмница прокапа,
тъмница чак на билото -
дали съ буйни дъждове,
или съ тежки снягове'
Тъмничар дума Стояну:
- Стоене, младо юначе,
нито съ буйни дъждове,
нито съ тежки снягове,
най е, Стоене, мама ти,
сутрин и вечер идеше
и се за тебе плачеше -
от туй ти прогни тъмница,
тъмница чак до билото.
Стоян мама си думаше:
- Майно-льо, стара майно-льо,
я иди, мамо, я иди,
че ми кавала донеси,
със кавал да си засвиря,
дано ма, мама, зачуят
моите руси биоли,
да додат, мамо, да додат,
от тука да ма извадят.
Стана мама му, отиде,
че му кавала донесе
и го Стоену подаде.
Стоян с кавала засвири,
кавала свири, говори:
- Ой ми ва вази Малачо,
Малачо и Караманчо,
де ли сте, на къде ли сте,
в кое ли пусто ливаде -
елате ма извадете
от тези тъмни тъмници!
А пък биоли оряха,
оряха угарисваха,
един си други думаха:
- Ай гиди Стоян, млад Стоян,
той ни на време пущаше,
и ни на време поеше!
като кавала зачуха,
че са хумотя счупили,
че въз тъмници отишле,
че си вратата разбиха,
и Стояна извадиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.