235. ОСТАНИ СБОГОМ СТАРА ПЛАНИНО

Душата на българина

- Остани сбогом Стара планино,
че ти сме много золум сторили:
опасохме ти зелена трева,
и ти изпихме студена вода,
изхвърляхме ти дребно камъне,
изсякохме ти елшено върше,
издялахме го момям кожлюве.
- И вие сбогом, млади овчари,
сбогом идете, пак да дойдете.
Ян кехаята здрав дано поде,
здрав дано поде, болан да дойде.
Че ми измами Руса девойка,
та я изведе на планината,
че я не люби кайно са люби,
кайно са люби порво любови,
ами накладе два силни огня,
та че я метна между два огня,
та я сажежи ситан пепельчок,
та си накърми сивото стадо;
и ми отсече личното дорво,
личното дорво трепетличката,
дето стипаше кукувичката,
та кукуваше и нарьождаше:
- Задали са са, подали са са
от равно поле млади овчари,
млади овчари със сиво стадо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.