231. ПОБЛЕЯЛА БЕЛА РОЙКЯ

Душата на българина

Поблеяла бела Ройкя
среди нощи, полунощи.
Недочу я ниде никой,
на я дочу Нойкьо чобан,
та па Ройки отговара;
- Слава Богу, бела Ройке!
Защо блееш в среди нощи
в среди нощи, полунощи
Дали ми си трева гладна,
или ми си сол безсолна,
или ми си вода жадна
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойкьо чобан!
Нито ти сам трева гладна,
нито ти сам сол безсолна,
нито ти сам вода жадна;
на ма даде на премлади,
премлади овчарчета,
да ма пасат дека гаски,
дека гаски троско пасат,
дека моми платна белат
и невести тенки кърпи. -
Рано рани Нойкьо чобан,
та си узе меден кафал,
меден кафал, кован кривак,
та отиде на планина,
на планина на рудина.
Кога било каде пладне,
ударила ситна роса.
Засвирил е Нойкьо чобан,
задремало сиво стадо,
задремала бела Ройкя.
Придеби я Нойкьо чобан,
та и узе пъстро агне,
та го турна под япунджак.
Сабуди се бела Ройкя,
туку блее, туку татне.
Нойкьо чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке,
защо блееш, защо татнеш
Бела Ройкя отговара:
- Слава Богу, Нойкьо чобан!
Та нема ми пъстро агне.
Нойкьо чобан отговара:
- Слава Богу, бела Ройке!
Ка е тебе за агнето,
Така е мен за либето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.