Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

227. СТОЯН СИ СТАДО РАЗМАМЯ

Душата на българина

Стоян си стадо размамя
воз тия бели Дунаве,
със тия медни кавале.
Излезна юда низ Дунав,
Та си млад Стоян изюди,
върла го дремка одрема,
та легна Стоян, та заспа,
та му йе стадо бегало,
през бел е Дунав минало,
та Влашка земля отишло.
Па са го власци делили
на седемдесе делове
и са се власци карали
за тоя овен Караджа,
що ноки дзвънец позлатен,
за тая бела щирица
с това ми руно доземи:
за них се власци карали -
нигде се на дел не падат!
Сепна се Стоян събуди -
нигде му стадо немаше.
Стоян се чудом чудеше,
дека че стадо да найде.
Та стана Стоян та ойде,
Дека слънцето изгрева,
Та па на слънце питува:
- Слънчице, ясна огрево,
ти грееш, слънце, високо,
ти видиш, слънце, далеко -
виде ли стадо големо
Слънце на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо видело.
Да станеш да си отидеш,
дека месецо изгрева,
он грее деня и нощя,
месецо да си попиташ,
ега е стадо он видел.
Стана си Стоян та йоде,
дека месецо изгрева,
та па го пита-попита:
- Месеце, ясни месеце,
ти грееш деня и нощя,
виде ли стадо големо
Месец на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо я видел.
Да станеш рано да ойдеш,
кога си заран зазаря,
когато двезда изгрева,
изгрева дзвезда зорница -
тай грее деня и нощя,
она йе стадо видела.
Стоян си месец послуша,
та ютром рано подрани
при тая дзвезда зорница -
изгрея дзвезда зорница,
сичката земя просвети.
Стоян я пита-попита:
- Дзвездице, ясна зорнице,
ти грееш деня и нощя -
виде ли стадо големо
Дзвезда му тогай казуе
- Стояне, млади кехайо,
я съм ти стадо видела,
твое йе стадо бегало,
през бели Дунав минало,
у влашка земя отишло,
хем са го власци делили
на седемдесе делове
и па се власци карая
за тоя овен Караджа,
що носи дзвънец позлатен,
и тая бела щирица
с това ми руно доземи -
нигде се у дел не падат!
още се власци карая.
Ти земи медни кавале,
та па отиди край Дунав,
та си засвили налево,
налево и па надесно,
ега те стадо дочуе,
да чуе, да дойде.
И Стоян дзвезда послуша,
та везе медни кавале,
та па отиде край Дунав,
на високи му брегове,
та па със кавал засвири
налево и па надесно,
и си със кавал сборува:
- Мойто стадо големо,
дека ме чуе да дойде,
защо им трици разносим,
разносим да ги накърмим!
Дочу го овен Караджа,
па си на стадо думаше:
Хайдете да побегнеме,
Стоян ни трици разноси,
разноси да ни накърми!
Като си овен продума,
сичко се стадо сблеяло,
овен Караджа най-напред,
що носи дзвънец позлатен,
по него бела щирица,
с това ми руно доземи.
Па са у Дунав рипнали,
низ влашка земя утекли,
през бел са Дунав минали,
код млад са Стоян отишли.
Стоян си стадо пресретна,
овен Караджа целуна.

 


Софийско (СбНУ 5, 71).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.