224. ЗАСВИРИЛО ЮРУЧЕТО

Душата на българина

Засвирило юручето,
засвирило с меден кавал,
помамило сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
кам курийка султанова.
- Яла, бене, балабане,
бене, бене, пру-пру-бее -
Та ги води кам курийка.
Овчарете дума думат,
дума думат и говорат:
- Бре юруче, лудо-младо,
недей карай сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
кам курийка султанова:
тамо седи юнак Димо,
девет педи пушка носи,
де премери - там удари.
Не слушало юручето,
най повело сиво стадо,
сиво стадо вакли овни,
та го простря из корийка,
да си пасе ситна трева,
ситна трева детелина;
па си седна на бял камик,
та си засвири с меден кавал.
Запряло са сиво стадо,
нито пасе, нито яде,
нита върти сос опашка;
Караман го в очи гледа
и си слуша тая песен,
лепа песен разговорна.
Кавал свири дур' говори:
- Я прощавай, ти горице,
кична горо и Витошо,
и витошка добра пашо,
и витошки куцивласи,
и влахинки бялолици
сос влахинка бяла Дойка.
Пукна пушка из корийка,
та удари юручето,
удари го в клето сърце.
Изкарало юручето
бяла кърпа, бяло чевре,
що му дала бяла Дойка,
та запуши люта рана,
люта рана в бяло тяло,
та изкара тънка сабя,
та си погна дели Дима,
та го сече дял по дяла,
най-голям дял мравка носи.
Па си викна юручето:
лежи тука дели Димян,
гръцко чедо жалба няма,
а българското сърцевито:
щото земе - това дава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.