201. ОРАЛ Е СТОЯН, КОПАЛ Е

Душата на българина

Орал е Стоян, копал е,
и в делник Стоян и в праздник,
и на личен ден Великден,
цели ми девят години.
Га беше на десетата,
на ден на личен Великден,
рано в неделя вутрина,
орало му се заплете
у ситно-дребно корене,
че ми е Стоян връхлетял
до три казана имане,
пълни-равни до върше,
до върше с жолти жолтици.
Молба са Стоян молеше:
- Боже-ле, мили Господи,
като съм сирак и сирмах,
та не си ли ма заборил
Та какво съм ти угодил -
и в делник ора и в праздник,
и на личен ден Великден,
та ма най-богат направяш
От Бога глас са чуяше:
- Стояне сирак и сирмах,
найстина си работил
и в делник още и в праздник,
ала ти е чисто сърцето,
като на ангел крилцето.
- Ако ми, Боже, помогнеш
имане да си извада,
та чьорква ша ти оградя
с чисти сребърни диреци
и с позлатени прозорци.
Та му е Господ помогнал,
та си имане извади
и чьорква си му угради
с чисти сребърни диреци
и с позлатени прозорци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.