186. ЗАПЛАКАЛА ЙЕ ЯНИЦА

Душата на българина

Заплакала йе Яница
на Стояново гробище,
и си Стояну викаше:
- Чуеш ли, любе, видиш ли
Любе ти плаче на гроба,
майка ти плаче в сарая,
дете ти црика в люлката,
конче ти вищи в обора,
стадо ти блее в кошара.
Стоян от гроба продума:
Я чуям, любе, и видям,
ала не мигам да станам:
чорна ма земя притиска,
тьонка ми снашка мох фана,
змийка ми йочи изпила,
вав коси гняздо извила,
дребни змийчета извела.
Стани си поди, любе-ле,
стига ми веке доходай;
стадото иди продайте,
кончето си харижите,
и ти са, любе, йожени,
ако си, любе, намериш
Стояновата прилика,
и нега Стояне да зват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.