183. ИЗРАСЛО ДЪРВО ВИДРОВО

Душата на българина

Израсло дърво видрово,
вишин вишнило донебо,
стебла стеблило доземи.
Под него Стоян болнуя,
при него майкя тагуя.
Стоян на майкя говори:
- Мале-ле, мила майчице!
Че умрем, мале, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я майкя си му говори:
- Жалее, синко, та млогу,
дури при тебе не дойдем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило донебо,
стебла стеблило доземи.
Под него Стоян болнуя,
при него баща тагуя.
Стоян на баща говори:
- Че умрем, тате, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я баща си му говори:
- Жалее, синко, жалее,
дур' море вода престане -
до тогай че те жалеем.
Израсте дърво видрово,
вишин вишнило донебо,
стебла стеблило доземи.
Под него Стоян болнуя,
при него сестра тагуя.
Стоян на сестра говори:
- Че умрем, сестро, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я сестра си му говори:
- Жалее, брате, жалее,
дор' суо дърво лис пущи -
до тогай че те жалеем.
Израсло дърво видрово,
вишин вишнило донебо,
стебла стеблило доземи.
Под него Стоян болнуя,
при него любне тагуя.
Стоян на любне говори:
- Че умрем, любне, че умрем,
млогу ли че ме жалееш?
Я любне си му говори:
- Жалее, войно, та млогу,
дури се върнем от гроби,
улезнем мала градина,
наберем китка весела,
па ойдем, войно, на хоро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.