179. РАЗБОЛЯЛА СА Й БЯЛА МАРИЙКА

Душата на българина

Разболяла са й бяла Марийка,
бяла Марийка Жейновичина,
та е лежала, та е боляла,
та е лежала девекь години,
девекь години и половина.
Упознала са й, че ще да умре -
отговаряше бяла Марийка:
- Съня сънувах, съня бълнувах
в събота вечер срещу неделя:
че сме имали къщи високи,
къщи високи чардаклияни,
двори широки асмалияни,
равна градинка пармаклияна
в градинката й до три дюлюма.
В средния дюлюм дърво израсло,
дърво високо та клоновато,
клони клонило в черната земя,
върши вършило в синьото небе,
листи листило, цвят нацъвнало.
Цвятът му беше дребни маргари,
листът му беше черни грошове,
плодът му беше жълти лимони,
жълти лимони и портукали.
На дърво, мамо, бюлбюлче пее,
то ми предсказва, че ща да умра,
ща да умра, мале, млада-зелена,
млада зелена, та незгодена,
та незгодена, незадомена.
Аз като умра, ща ти заръчам
да ми направиш къща гробница,
къща гробница със три пенджаря:
първия пенджар срещу олтарят,
аз да си гледам като венчавет
младите булки с младоженците;
втория пенджар срещу стълбата,
аз да си гледам като кръщават,
като кръщават малките гяца;
третия пенджар срещу чучарът,
аз да си гледам моите дружки,
когито додат за студна вода
да си преварят с либовниците.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.