172. ОСТАНАЛ ВЪЛЧУ СИРАЧЕ

Душата на българина

Останал Вълчу сираче
ут денят, уд мулитвите;
ходил е, сираковал е
четернадесет години.
Та че се Вълчу углави
за Янка хубавелката,
за Янка гиздавелката.
Водили съ се, водили,
не било малко за млогу,
за една, за двя недяли!
Та че се Янка разбуля,
разбуля, тежко разлежа.
Янка си душа беряше,
Вълчу над нея стоеше,
над Янкиното възглавье,
златни ветрила държаше,
студени вятри вяяше,
дъно му Янка прудума.
И тя му Янка прудума:
- Вълчу-ле, горкоу сираче,
умирам, Вълчу, утходам!
Е пък ти, Вълчу, е пък ти
да ходиш, да сираковаш,
както си и сираковал
четеренадесет години.
Ку ни ми найдеш ликата,
ликата и преликата,
барем ми земи името -
и нея Янку да думат,
по-тенка и по-висока,
по-бяла и по-църнока.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.