Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

163. ШЧО МИ ЙЕ РОСА, ШЧО МИ ЙЕ МЪГЛА

Душата на българина

Шчо ми йе роса, шчо ми йе мъгла
по равно поле, по сино море?
Ни било роса, ни било мъгла,
туку ми било сирак Гьоргия,
сирак Гьоргия в църна зъндана,
на ръка държит пиле соколе.
Пиленце пишчит, раница сакат,
пиленце пишчит, водица сакат;
от ръце сечит - пиленце ранит,
от очи цедит - пиле напиват.
- Яди ми, пий ми, пиле соколе,
та ке та пушчана мой виляет,
на мой виляет, код моя майка;
та да ми видиш шчо коа ми йе -
дали йе лето или йе зима.
Ако йе зима, во коложега,
да ми донесиш грудка снегова;
ако йе пролет, къде Гюргевден,
да ми донесиш киска гороцвет;
ако йе лето, къде Петровден,
да ми донесиш три класье жито,
три класье жито, бела пченица.

 


Леринско (Шапкарев, № 332).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.