160. ИМАЛА МАЙКЯ, ИМАЛА

Душата на българина

Имала майкя, имала
едного сина Богдана,
една дъщеря Елена.
Елена далек ожени,
през девет села в десето.
Остана Богдан самичек.
Чуди са, мая майкя му,
на що ли Богдан да даде -
лесен да му е занаят,
скъпа да му е цената.
Даде го младо овчарче,
та йоди девет години,
изпасе дур' деветстотин,
и девет руди рудници.
Сама се пушка отпела
на широките кошари,
едного сина удари,
едного сина Стояна,
в девет дъщери един брат.
Богдан са беда бедиле,
че го е Богдан утрепал.
Богдан го не е ни видял.
Богдан си има три коня,
три коня тежко иманье,
иманье дава за глоба,
ала му нещът иманье,
на искат глава за глава.
А Богдан им са молеше:
- Я почакайте, джелате,
да напиша бяла книга,
Елени да я запратя.
Тя има девет синове,
десети Богдан най-малък -
ако ме има за брата,
то тя ще един да прати.
Та почакаха джелате,
та написа бяла книга,
та я Елени запрати.
Елена книга четеше,
книга си чете и плаче.
Кога е било вечерта,
Елена гостье събрала,
седнъле да си вечерят.
Елена диван стоеше,
руйно ги вино служеше,
сякому чаша долива,
Богдану дари прелива,
и са сълзи я облива.
Ка я сагледа млад Богдан,
той на майкя си говори:
- Мамо-ле, моя майчице,
сякому чаша доливаш,
а мене дури преливаш,
и са сълзи я обливаш.
Майкя Богдану говори:
- Синко Богдане, Богдане!
Сякому чаша доливам,
а тебе дури преливам,
Днеска ми книга втасала,
от уйчо ти от Богданчо,
че са уйчо ти погодил,
в неделя ще са ожени,
ала е време работно,
не мога, синко, да ида,
от вазе вика едничак,
да иде да деверува.
Ка беше зачул Богданчо,
той са Богданчо зарадвал.
Кога е било заранта,
той са убаве премени,
стегна си конче хранено,
па го изпрати майкя му,
при уйчо тръгна да иде,
да иде да деверува.
Ка го джелате видяха,
от далеко му станаха,
ка си Богданчо пристигна,
клета му глава узеха,
та си уйкя си замени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.