157. ШЧО Е ЛЕПО ЦВЕКЕ ВО ПРОЛЕКЕ

Душата на българина

Шчо е лепо цвеке во пролеке,
по-лепи са два бракя рогени -
оба ми се милно милувале.
Од-ошчо се милно милувале,
од-однош са оба ожениле -
доведиле две кучки етърви,
от първе се обе разкарале.
Големата по-молата колнит:
- Да би дал Бог, по-мала етърво,
да ми родиш како еребица,
да завъртиш како кукаица!
По-малата големата колнит:
- Да би дал Бог, голема етърво,
да ми родиш девет момичина,
от деветте едно останало;
да го растиш и да го порастиш,
да го свършиш и да го омъжиш,
да го пушчиш в църков на венчане,
да с' изорат змия от алтара,
да г' укъсат мегю църни очи,
и без него ти да си останиш!
Обе ми се тие разделиле,
напраиле куки на далеко,
напушчиле Дунав покрай куки,
посадиле тръски по Дунава,
туку обе да не се видеет.
И пак обе ми се досегнале,
и очите си и изкопале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.