155. КАНАТ МЕ, МАЛЕ, МОЛЯТ МЕ

Душата на българина

Канат ме, мале, молят ме
три моми, мале, хубави,
и трите попски дъщери.
Първата й, мале, влахиня,
втората - руса гъркиня,
третата - бела българка.
Влахинка дава наддава
до триста зевгар биволе,
петстотин крави ялови,
хиляда овни касъмски,
на Стамбол нова салхана;
дава наддава и дума:
- Я земи мене, Стояне,
младо джелепче да станеш,
хората да ти завиждат!
Гъркиня каже, мамо-ле:
- Я земи мене, Стояне,
прикия да ти донеса
девет кантара коприна,
петстотин кара-грошове,
хиляда жълти жълтици,
младо търговче да станеш
и ни хаджилък да идеш,
че ти прилича, Стояне,
младо хаджийче да станеш
и азе млада хаджийка!
Българка каже, майко-ле:
- Я земи мене, Стояне,
ако съм гола и боса,
ама съм барем хубава:
бело ми лице прикия,
тънки ми вежди сермия.
През гора да ме преведеш -
сухо ще дърво лист пусна,
а сураво ще повехна;
в черкова да ме заведеш -
попове щат ми онеме,
а иконите - продума!
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не зимай, синко, влахинка -
влахинка къща не сбира,
влахинка още гъркинка -
гъркинка къща расипва,
земи си бела българка.
Хората не щат да кажат,
че е прикия донесла,
ами щат, синко, да кажат:
хубаво му е булчето!
В черкова да я заведа,
при мене ще се съберат,
та щат булката да гледат;
на сватба да я заведеш,
кой от де ще се обърне
на булче ще ти захваля:
блазе, ще кажат, Стояну -
хубаво булче намерил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.