148. МАМА СТОЯНУ ДУМАШЕ

Душата на българина

Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
остави, синко, тъз булка,
пък друга да ти земеме -
тъз не ти гледа децата
и не ти реди къщата.
Стоя мама си послуша,
той на Стоянка думаше:
- Стояне, либе стоянке,
тука та, либе, оставям,
тука да не та заварям;
дрехите да си отделиш,
твоите башка от мойте,
дрехите, любе, й децата -
момиченцата за тебе,
пък момченцата за мене!
Станала й рано Стоянка,
че си Стояна изпрати,
Стоян в гората отива
с негови верни другари.
Като са назад върнала,
зела е китка ключове,
отвори пъстри сандъци,
почна дрехите да дели;
кът си дрехите раздели,
нейните башка от неговите,
почна децата да дели.
Дели ги, дели Стоянка -
пак са наедно събират.
Викна Стоянка да плаче:
- Как са, Божно-ле, делеше
бащина рожба и майчина?
Че зема руба хубава,
че са хубаво премени,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
че на дугени отиде,
зела е въже ленено,
ленено ибришинено,
че си на пътя отиде,
на пътя, на кръстопътя,
отдето Стоян ша мине.
Че избра круша руйница,
че си примката нагласи.
Както са Стоян зададе
с негови верни другари,
че го Стоянка изгледа,
и са на примката закачи,
закачи, та са отпусна.
Както я Стоян съгледа,
съгледа Стоян и позна,
той на дружина думаше:
- Ой ви ва вази, дървари,
дървари верни другари,
полека кола карайте
и мойте не оставяйте -
тъзи е булка моята,
дет' са й на крушата обесила,
ази по-бърже ша въря,
дано я сваря със душа,
примката да си отрежа,
от въже да я откача!
Докът' си Стоян пристигна,
Стоянка беше умряла.
Стоян си ножче извади,
че си примката отряза,
ала Стоянка не мръдна,
не мръдна, не са обади.
Стоян си у тях отиде,
той на мама си продума:
- Я излез, мамо, я излез,
я излез да ти наръчам,
наръчам, мамо, поръчам:
Стоянка деца не гледа
и не ми реди къщата -
децата, мамо, да гледаш,
аз при Стоянка ша ида!
Докът' си Стоян издума
и са зв сърцето прободе,
там падна Стоян, че умря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.