Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

140. ИВАНЧО НЕМАЛ РОЖБИЦА

Душата на българина

Иванчо немал рожбица.
Той се на Бога молеше:
- Божне-ле, Вишни Господи!
Я ми дай, Боже, рожбица
и него курбан да сторя
на голям ден на Гюргювден.
Иван се смили на Бога,
даде му мъжка рожбица,
и него кръсти Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
дошло ми е ден Гюргювден;
тейно му ходи по двори,
остри ножове точеше
и жално-милно плачеше.
Къде го съгледа Иванчо,
Иванчо дума тейно си:
- Тено-ле, стара старио!
Що ти е зулум, та плачеш?
Тейну Ивачоу думаше:
- За тебе плача, Иванчо,
тебе те й тейно обрекъл
на голям ден на Гюргювден,
курбан ще да те отстори.
Иванчо дума тейно си:
- Тейно-ле, стара старио!
Я си връвчици исучи,
връвчици за ръцете ми,
връвчици за краката ми -
със ръце да не те бутна,
със крака да не те ритна,
в грехове да не те внеса.
Тейно му йсука връвчици,
връвчици за ръцете му,
връвчици за краката му,
и си Иванча вържеше,
главата ще му отреже.
Ей че се порти хлопнаха,
и двора се е напълнил
със черни й бели агнета.
Свети си Гьорги караше
със позлатена тояга
и на Ивана думаше:
- Иване, луда гидио!
Де се чуло, видяло
челяк на курбан да стане?
Нема ли агне раниче?
Че пусна Иван детето,
улови агне раниче,
че закла Иван агнето.

 


Разградско (Бончев, № 12).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.