139. НИКОЛА ЯНКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Никола Янки думаше:
- Янке-ле, чорбаджийке-ле,
Янке-ле млада болярко,
много ти Господ помогнал
с болярство и чорбаджийство,
ала си нямаш, Янке-ле,
нямаш си рожба от сърце,
на къща стопан да бъде,
на къща още на мъка.
Да идеш, Янке, да идеш
край тиха-бяла Дунава,
намери, Янке, бял камък
бял камък, Янке, бял мрамор,
тури го в златна люлчица,
увий го в златни пелени,
люлей го три дни, три нощи -
камък на дете ще стане!
Стана си Янка, отиде
на тиха-бяла Дунава,
намери Янка бял камък,
тури го в златна люлчица,
уви го в златни пелени,
люля го три дни, три нощи -
камък на дете станало.
Като го Янка видяла,
на злат се ръжен подпряла
и си на прага излязла,
па на робинки думаше:
- Ратайки, мои робинки,
стока не разпилявайте,
на стока стопан имаме!
Носете вода студена,
пълнете бъчви големи,
вода на вино ще стане!
А на ратай думаше:
- Я си колата впрегнете
и на реката идете,
дребен си пясък тварете
и го в хамбаре сипвайте -
пясък на жито щи стане!
Кога се Янка върнала,
кога над люлка надникнала -
дете на камък станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.