130. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ, ГОРО, ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА

Душата на българина

Слънце зайде, горо, зад гора зелена,
булка върви, горо през гора зелена,
дете носи, горо, дете пеленаче,
дете пеленаче, дете годиначе,
сълзи рони, горо, пеленки му мокри,
и на гора, горо, тихом отговаря:
- Горице-ле горо, моя разговоро,
черней горо, черней, двама да чернейме,
ти за листи, горо, аз за първо либе.
Тебе та е, горо слана осланила,
Мене ма е, горо, мама зачернила.
Че н'ма дала мама, кого съм щяла,
най ма й дала мама на лудо на младо,
на лудо, на младо, върла кеседжия.
Дене ходи, горо, във дълбоко доле,
ноще ходи, горо, по широко друме,
да преваря, горо, клети сурмаси,
да им земе, горо, тежкото имане,
дето са го, горо, със пот печелили.
Снощи ходи, горо, и снощи донесе,
армаган донесе ръчица десница.
На ръчица, горо, на малкия пръстец,
на малкия пръстец пръстенец маламен,
на пръстена, горо, черно слово пише.
Аз разчетох, горо, ситно черно слово:
тъзи бе ръчица на моя мил братец.
Тежко й горко, горо, на моята, мама:
един син имала, без него остала.
Тебе казвам, горо, на мама не смея,
на мама не смея, че ми й заръчало:
оти-щеш, каза-щеш - главата ти ше йде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.