128. ОТКАК СМЕ СА, ТЪНКА ЯНО, СЛИБИЛЕ

Душата на българина

Откак сме са, тънка Яно, слибиле,
от тогава добра кяра не чиним,
от тогава врани коне не траят,
от тогава сиви гълъб не гука,
от тогава ясен славей не пее;
дали си ми, тънка Яно, злочеста,
или си ми, тънка Яно, проклета?
- Ако ти съм, първо либе, злочеста,
ако ти съм, първо либе, проклета,
ти ми хвани позлатена кочия,
изкарай ме в Никополска чаршия,
па си фани до двамина телала,
та да викат из тесните улици;
продава се тънка Яна хубава,
продава се за дванайсе кесии!
Земай пари, първо либе, наземай,
Па ги тури, първо либе, в пазуха,
Да си видиш, първо либе, познаеш,
дали щът те пари, либе, посрешнът,
или щът ти пари, либе, продумат,
или щът те пари, либе, пригърнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.