115. ЗАЖЕНИ СЕ ВЕРУН ЧЕЛЕБИЯ

Душата на българина

Зажени се Верун челебия,
та си зима от далек девойка,
далек, далек през Цръното море!
Наканил йе китени сватове,
надовел йе до девет тупана,
и до девет още жални свирки;
па станаа сите та кренаа.
Кога са си от тука кренали,
Цръно море беше престанало,
та минаа по бели песоци;
кога са се от там повърнали,
повърнали сос млада невеста,
Цръно море кално, матно тече,
валя дървя, дървя и каменье.
Па се чудат китени сватове,
па се чудат кой брод да забродат.
Проговори кумо господино:
- Е виека китени сватове,
кой се жени он ке да заброди!
уплаши се Верун челебия,
уплаши се, още засрами се,
па загази това Цръно море.
Загазил йе пръвната разтока -
фана коня до златни зенгии;
загазил йе втората разтока -
фана юнак до свилни пояси;
загазил йе трекята разтока -
потахнал йе Верун челебия.
Ка си виде гиздава девойка,
де потахна Верун челебия,
фанала го за десната рака,
фанала го за свилна кошуля.
Проговори Верун челебия:
- Пущи мене, рибо поморкиньо!
Поговори гиздава девойка:
- Не бой ми се, Верун челебио,
язе не сам риба поморкиня,
туку сам си гиздава девойка!
Тури любне на десното рамо,
тури девер на златни пръстенье,
тури кумо на зелени венци,
пружи колан - сватове преведе,
преведе ги през Цръното море.
Кога беа по дълги друмове,
проговори Верун челебия:
- Е тизека, гиздава девойко,
кога идеш на моите двори,
язе имам една стара макя,
с лева рака ситно хоро води,
с десна рака зелен крондир държи,
ке ти дава ти да се напиеш -
зимай крондир, а се не напивай,
и си гледай на кон да не капне.
Слушала го гиздава девойка;
кога ойде юнакови двори,
неговата пуста стара макя
с лева рака ситно хоро води,
а с десната зелен кондир държи,
и на снаха потиом говори:
- Земи снахо, напи ми се вино,
не е лошо - за машки е деца.
Она дигна, ама се не напи,
А капнало коню на гривата,
Падна коньо и на земя пукна,
А снахата здрава и читава.
Провикна се пустата свекърва:
- Леле, Боже, леле мило Боже!
Девет снахи како сам довела,
една в двори не ми е влезнала,
еве тая е десета снаха,
она в кащи дури ке улезне!
Дочул я е Верун челебия,
на макя си потиом говори:
- Мучи, мале, да би онемела!
Ти не знаеш каква снаха имаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.