111.1. ЩО СЕ ЛЪЩИ ОТ ОНАЯ СТРАНА!

Душата на българина

Що се лъщи от оная страна!
Дал е вода ил е войвода,
или си е манастир у гора,
ил' е слънце у дзид задзидано,
или са си китени сватове?
- Ни е вода, нито е войвода,
нито ми е манастир у гора,
ни е слънце у дзид задзидано,
туку ми са китени сватове.
У сред них е премлада девойка.
у среща им чума поморкиня:
била, била, сите ги избила,
останала премлада девойка,
па се чуди ядна що да прави!
Свила поли до кумо седнала,
па на кумо вели и говори:
- Що си ми се, брате, разсърдило?
Дали сам те лош дар дарувало -
дарувах те ибришим чорапе!
Свила поли до момче седнала,
па на момче вели и говори:
- Що ми си се, войно, разсърдило,
та ми некеш, войно да ми думаш?
Научи ме, войно, що да права!
Да се върна у бащини двори -
ке излезне моя стара макя,
ке излезне, па ке ми продума:
- Назад, назад, чумо поморкиньо,
да си арна, не би сама дошла!
Цръни очи, погледнете мене!
Бели ръце, пригърнете мене!
Танка усто, продумай на мене!
Цръна чумо, умори и мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.