102. ЯЛА МИ, ЯЛА, СТАРИ БУБАЙКО

Душата на българина

Яла ми, яла, стари бубайко,
че щем, бубайко, да се разделим.
Как си кайдиса, стари бубайко,
да ме удадеш малка глупавка,
на чужди люде, в чужди комшии?
Прощавай, бубайко, и халал прави,
Че ти би-ще, бубайко, сърце останало.
Яла ми, яла, стара майчице,
че щеме, майчо, да се разделим.
До сега е било нашето с тебе.
Кой ще ти станва сутрина рано,
огън да накладе, кафе да свари?
Кой ще ти, майчо, бяло опере,
кога си даде пустата Руса
на чужди люде, в чужди комшии?
Прощавай, майчо, и халал прави,
че ти би-ще, майчо, сърце останало.
Мари си мое хубаво братче,
оти ми, братче, майка не помоли,
оти ми, братче, татка не помоли,
да ме не дават малка глупавка
на чужди люде, в чужди комшии,
че ми е яцье болно и жално?
Прощавай, братче, и халал прави,
че щеме, братче, да се разделим,
пак ти би-ще, братче, сърце останало.
Мари си моя мила сестрице,
как щем, сестрице, да се разделим
га се, сестрице, яцье згадихме?
Моли, сестрице, стара ни майка,
да те не дава малка глупавка,
че ми е яцье болно и жално,
кога ми подеш у чужди люде,
и те расъдят чуждите люде.
Прощавай, сестро, и халал прави,
Че ти би-ще, сестро, сърце останало.*

* След всеко нареждане невестата целува ръка, дарява лицето и пак му целува ръка, а сестричето си прегръща и целува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.