92. СТОЯН СИ КЕРВАН ВОДЕШЕ

Народни любовни песни

Стоян си керван водеше,
с меден ми кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
- Месечинко ле, виделко,
като ми грееш високо,
видиш ли поле широко,
в полето село Метковец,
срет село ясна седенка,
на седенката Бояна?
- Брайно Стояне, Стояне,
като ме питаш, да кажа:
виждам си поле широко,
в полето село Метковец,
в Метковец ясна седенка,
и твойто либе там седи,
черна каделя доприда,
с дребни я сълзи полива,
че либето й отишло
тешка гария да кара,
од дето слънце изгрева,
та дето слънце заожда.
Че са му яки биволи
и са му нови колата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.