|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
69. ПОМИНУВАМ, НАМИНУВАМ
Народни любовни песни
Поминувам, наминувам,
на бел камен поседнувам:
тешки порти затфорени,
а прелези преградени.
Несум пиле да прелетам,
несум вода да прелеям,
несум змия да пропълзнам,
тук`се фатиф за два кола,
за два кола ясенови,
та се фърлиф во момини,
во момини рамни дворье.
Найдоф либе дека спият,
става клало пот тръндафил,
глава клало пот каранфил,
ръце клало в рам босильок,
а нодзете в бистра вода.
Па се чудам и се маям,
како либе да разбудам,
па си собраф киска цвеке,
го накфасиф с бисра вода,
си попърскаф малко моме,
търгна моме се разбуди.
Охрид (Шапкарев, 870).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|