 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
50. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ, РОСА ПАДНА
Слънце зайде, роса падна,
Рада в градинка прескочи
да бере цвете секакво.
Рада го бере, то вене,
Рада го люто кълнеше:
- Вени ми, вени, левенко!
Каквото вене туй цвете,
Иван за мене да вене!
Де стоя Иван та слуша,
и се на Рада закани:
- Аз ша та тебе изварда
на некой студен кладенец,
кога говеда искараш,
кога на нива отождаш,
или на летна беленка!
Че дошло лето пролето,
че й на беленка отишла,
тънки си дари да бели,
че там я Иван намери,
още на Рада думаше:
- Ми сега кък си, Радо-льо!
Че й косата отреза,
косата от коситника,
че я на телал продаде.
Теляла вика низ село:
- Гелала коса моминска,
моминска коса Радина!
Да знае Рада, да повни,
кък са й на ерген присмела!
Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия (Янков, 125); телал - глашатай.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.