34. СЕДНАЛА МИ ЙЕ ДРЪГАНКА

Народни любовни песни

Седнала ми йе Дръганка
ю чичова си градинка,
под червената калинка,
костен си гергеф шиеше,
като шиеши пееше.
Славей над нея фъркаше
и на Драганка думаше:
- Драганке, мома хубава,
я пей, Драганке, да пеем,
ако ма, Драганке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Ако те ази надпея,
косата ша ти отрежа,
косата до косичника,
вито ша гняздо извия,
дремни ша пилци измътя.
Пели са, надпявали са
малко ми, джанъм, не млого,
тъкмо ми три дни, три нощи -
Драганка надпя славея.
Славей Драганки думаше:
- Драганке, песнопойчице,
нещичко ша са помоля,
дано ми мине молбата,
дано ма мене послушаш,
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата не ми отрязвай,
да фъркам, да си подфърквам,
че имам дремни пиленца,
пиленца да си очувам.
Драганка славей думаше:
- Славейче, мило птиченце,
не ща ти режа нищичко,
ни крачка до коленцата,
ни крилца до ребърцата,
мене ми стига фалата,
дето ще кажат хората:
"Драганка надпя славея!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.