25. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ

Народни любовни песни

У Недини слънце грее,
то не било ясно слънце,
на ми била сама Неда,
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрале са малки моми
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прегорело,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща.
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори;
тя не била тънка върба,
на е била сама Неда,
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрале се ергенете
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе триста души,
се ергене, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.