207. УТОКМИ СЕ ДИМИТРИА

Народни любовни песни

Утокми се Димитриа
за девойче прекомерско,
ама му го ногу кудат:
едни викат - болникава,
други викат - маалуша,
треки викат - не работе!
И се чуде Димитриа,
сал се чуде шчо да чине?
Па си праша стари жени:
- Леле жени, стари майки!
Утокмих се од далеку,
ама ми го ногу кудат:
едни викат - болникава,
друхи викат - маалуша,
треки викат - не работе!
Па жени му говореа:
- Димитриа, Стамболиа!
Тизе сфето да не слушаш,
ти си яни враня коня,
та си иди сам да видеш.
Ако си е болникава, -
у постеля ке я найдеш,
ако си е маалуша -
немож' дома да я найдеш,
ако си е неработна -
ти по кука ке познаеш!
Тува стана Димитриа,
отиде си у момини -
често клюка, ретко вика:
- Излезете, отфорете
на менека ябанджия;
ваа вечер до нокевам,
утре рано ке си одам!
Истърчала мала мома,
отфорила вити порти,
па улезе Димитриа
в рамни двори пометени.
- Добро вечер, мало моме!
- Дал Бог добро, лудо младо!
Прифана му врана коня,
па му симна сино седло,
извади му злато юзда,
уведе го у аъри;
ставила му зоб да зобе,
зоб да зобе леблебиа,
напои го руйно вино.
Искачи го лудо младо,
искачи го у одая,
па му стави стол да седне,
па му даде църно кафе,
и му даде баш ракия,
па му стави да вечера.
Па вечера и нокева,
утре стана да си иде.
Унилен ойде, весел си дойде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.