|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
163. ОТИДОХ В РОСНИ ЛИВАДИ
Народни любовни песни
Отидох в росни ливади
на конче трева да косим.
Намерих либе в ливади -
сено сбирало, заспало.
Мрамор му камък възглаве,
троскот му трева постилкя,
алена ружа завивкя,
ситна го роса избило.
Грех бе ме да го целуна,
жал ми бе да го замина,
па легнах гръбнос към него,
сладък съм сънец заспало.
Кога се ази събудих,
либе отпри мен станало,
станало и е бегало
и на камика писило:
"Либе ле щуро, глупаво,
като не знаеш да либиш,
що ли се, либе, нафачаш?
Защо си легло зад мене,
та не си легло пред мене,
десна ми ръка възглаве,
с левата да ме пригърнеш,
в устата да ме целунеш?"
Фердинанско, дн. Монтанско (Стоин-ТВ, 2170).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|