148. ГИДИ НЕДО, ГИДИ ДУШО

Народни любовни песни

Гиди Недо, гиди душо,
от тебе се село плаче,
село плаче и комшие,
я найвеке подарето,
подарето от лозето.
През лозе си заминала,
скути не си запрегнала,
нето скути, не ръкави.
Та сурону бело грозде,
бело грозде беловина,
и цървена дреновина.
Къном ти се закънили:
- Нека, нека, бела Недо,
нека дойде стар кадия,
да му кажем и прикажем!
Де си дойде стар кадоя!
Още село не дочуло,
Неда чула и отишла.
- Селам леким, стар кадия!
- Леким селам, бела Недо!
- Йой кадия, стар кадия!
Или суди, как се суди,
или стани аз да судам!
Та си стана стар кадия
и си седна бела Неда.
Та й судила, що судила,
от ютрена до проима,
от проима до пладнина:
на момите правината,
на момчета кривината.
Осемтина обесила,
деветина на кол удри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.