|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
142. СЛЬНЦЕ ЗАЙДЕ, МРАК ПО ПОЛЕ ПАДНА
Народни любовни песни
Сльнце зайде, мрак по поле падна,
етьрви се стреде двори бера,
та се реда кой на вода д'иде.
Една каже "Я от сутро идох",
друга каже "Я на пладне идох",
трекя каже "Я икинди идох" -
ред йе дошло Маргиде девойке,
ред е дошло на вода да иде.
Она нече на вода да иде,
нело праща нойна стара макя:
- Иди, мале, мене ред на вода,
я не смеем на вода да идем,
тамо седи Ойрадин войвода,
тамо седи, та менека чека.
Послуща а нойна стара макя,
та си ойде наредом за вода.
Кога ойде на студен кладенец,
там затече Ойрадин делиа.
Уплащи се нойна стара макя,
уплащи се макя, засрами се,
не рече му макя: "Бог помага",
нел' му рече макя: "Добър вечер,
добър вечер, Ойрадин делио!"
А он си у потио говори:
- Дай Бог добро, Маргидина мале!
А камо ти Маргида девойкя?
Шо не дойде на студена вода?
Макя си му потио говори:
- Таком Бога, Ойрадин делио,
снощи ми е Маргя починала,
от сутра я бракя закопаа,
вода носа гроб да й прелеа.
Проговори Ойрадин делиа:
- Мучи, мучи, Маргидина мале,
мучи, мучи, това не издумуй:
санош ми е Маргида девойкя,
санош ми е на ръка лежала,
вече ми е ръка отръпнала
он нойната коража лесица!
Засрами се Маргидина макя,
та си ойде дома на дворове.
Самоковско (Шапкарев, 510).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|