134. ЗААРИНО, МАЛАЙ МОМЕ

Народни любовни песни

Заарино, малай моме!
Заарина ув градина,
ув градина веза визе,
веза визе, песна пее,
и на песна наречова:
- Блазе, блазе кой ме има,
тешко, горко кой ме гледа!
На плет стои лудо младо,
та й слуша й слуша зборовете,
Заарини говореше:
- Заарино, малай моме,
закопчай си питалките,
пителките на илеко,
и си връзи алтънито,
алтънито на грълото,
да се гръло не билее,
да ми душа ни припада!
Я Зара му говореше:
- Прейди, лудо, закопчай ги,
и ми връзи алтънито,
алтънито на грълото,
да ти душа ни припада,
свет да ти се не завива.
Лудо младо одговаря:
- Заарино, малай моме,
да бех вода, притекал бих,
да бех змия, прилезил бих,
да бех пиле, прилитнал бих,
ама сум си пусти човек,
та ни мога що да чина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.