|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
112. КЪЛНИ, МАЙЧО ЛЬО, КОГО КЪЛНЕШ
Народни любовни песни
Кълни, майчо льо, кого кълнеш,
яла мене недей кълна,
че ми й мома в сърце влегла.
Тъзи мома не е сама,
тя ми й мене билки дала,
билки, майчольо, запоилки,
от Цариграда донесени,
през бел Дунав пренесени,
в градинчица разсадени,
в градинчица под дюлчица.
Край корена река тече,
река тече стадо влече,
край стадото вакъл овчар,
вакъл овчар с ковал свири,
каваля му отговаря:
"Чуйте мало и голямо,
как е мома пристанала!
Оставила болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя в синджир лежът."
Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия (Янков, 203).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.
|