101. ДРАГАНА РАНО РАНИЛА

Народни любовни песни

Драгана рано ранила
с ковани ведра на рамо
на бели Дунав за вода.
На бел е камък стъпила,
бело си лице измила,
черни си очи лискала,
па на Дунава думала:
- Дунаве, бели Дунаве!
Що ще та питам да кажеш,
право ми кажи, не лъжи:
отка петлите дваж пеха,
дваж пеха и потретиха,
колко гимии минаха,
с колко ми бели ветрила?
Дунав Драгани говори:
- Моме Драгано хубава,
право щем каза, не лъжа:
отка петлите дваж пеха,
дваж пеха и потретиха,
триста гимии минаха,
с триста ми бели ветрила.
Най-напред Стоян вървеше -
черно му беше ветрило,
с меден си кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
"Либе Драгано, Драгано!
Какво е мене за тебе,
да е и тебе за мене,
свила би поли шарени,
па би в Дунава скочила,
та да та носи подноси
и до мен да та донесе,
до мойта черна гимия. "
Драгани жалба дожаля,
па свила поли шарени
и е в Дунава скочила.
Дунав я тихо подкара
към стоянова гимия.
Стоян си рано подранил,
лицето да си измие,
очите да си наплиска,
и към Дунава погледна -
тамо си виде Драгана.
Като я виде, заплака,
порой си сълзи порони.
Върла му жалба дожале,
та па са в Дунав подхвърли
до първо либе Драгана,
с десна я ръка прегърна,
па на дъното паднаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.