99/87. ХАЙДУШКА ГЛАВА

Заплакала е гората

По друм ми върват сеймени, -
ей, стара бабо, жалбо-ле!
айдутска глава носете:
руси мустаки сучени,
русото перче чешляно!
Мало големо вървеше
айдутска глава да гледа.
- Излези, бабо, да видиш,
да не ке нишан познаеш
от твоего сина Тодора!
Излезе баба на врата,
ми се разпули по друмье -
на часот нишан познала
от своего сина Тодора:
руси мустаки сучени
русото перче чешляно.
Баба сейменче говорит:
- Сейменче, море, залъмче!
Къй го сина ми найдофте,
како му глава зедофте?
Сейменче бабе йа велит:
- Не кълни, бабо незборви!
Дур` го сина ти фатифме,
девет планинье одевме,
педесетмина паднаха;
дури му ръце вързафме,
сите стомина паднаха:
дури му глава зедофме,
сам булюкбаша погина.
Ашколсун, бабо, пиролсун,
на твойот сина Тодора!
Мошне те тебе кълнеше,
зашч, не м` си дала оружье:
тънката пушка дебранска,
чифте пишчоли тетофски.
Ушч` да имаше оружье,
главата не м` я земафме -
той глава ке ни земеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.