Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

97/85. ХАЙДУТИН И БЕСИЛО

Заплакала е гората

Прочул са Стоян хайдутин
по тази Стара планина,
не може пиле да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Та си потеря пратили,
Стояна да го уловат.
На два го друма вардеха,
а на трети го хванаха,
назад му ръце вързаха,
под кон му крака коваха,
та го закарват Стояна
у поп Ерина на конак -
заран ще да го обесат
пред поповата вратница,
царица сеир да гледа,
и царьовите дечица.
Поп Ерин има две щерки
и трета Гюлна снашица.
Момите двори метяха,
Гюлна си смета хвъргаше.
Стоян из пенжер гледаше,
та па си Гюлна повика,
повика та я попита:
- Гюлно, попова снашице,
злъви ли ти са тез моми,
или са от махла дошли?
Гюлна попова снашица
Стояну тихом говори:
- Злъви не злъви, що питаш,
заран ще да та обесат!
Стоян си Гюлна думаше:
- Гюлне, попова снашице,
и да ма, Гюлне, обесат,
мен ми е много мръзяно
обесен човек да вида,
риза да му е кирлива,
глава да му е немита,
перчемат да е убръкан.
Ами ща ти са помола,
Гюлне, попова снашице,
ризата да ми промениш,
глават да ми измиеш,
перчемат да ми изрешиш,
гулям ще бакшиш да ти дам.
Че много, Гюлне, обичам
кога ме мене обесат,
риза да ми се белее,
глава да ми се светлее,
перчемат да се ветрее.
Гюлна Стояна послуша,
та му ризата менила,
и му главата омила,
и му перчемат сресала.
Кога е било заранта,
тия Стояна извеле,
чакат царица да доде,
та тогаз да го обесат.
Ето царица че иде,
тя си Стояна видяла,
и на селяне думаше:
- Ей си ви вазе, селяне,
това ли ви е хайдутин?
Хайдутин такъв не бива!
Хайдутин бива чер по чер,
ризата му е кирлива
главата му е нечиста,
перчемат му е обръкан;
ами е това търговец,
та си търговче пуснете.
Като Стояна пуснаха,
той си на Гюлна хариза
едно кемерче жълтици.

 


Средногорието (СбНУ 7).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.