|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
95/83. ХАЙДУТИН ОТИВА НА БЕСИЛО
Заплакала е гората
Ходил е Стоян хайдутин
от малък дори до голям -
никой го не бе усетил,
че ходи Стоян с хадуци.
Сега Стояна сетиха
тетевенските сеймене,
та си Стояна дириха
по гора и по планина.
Дириха Стоян, найдоха
под една бука зелена,
да пече вакло ягънце
и пие вино червено.
Па си Стояна хванаха,
назад му ръце везаха.
Стоян през гора минува
и на гората говори:
- Слушай ма, горо зелена,
що съм по тебе походил,
ален съм байряк повеял,
вакли ягънца попекъл,
слъпето ти съм окършил,
водата ти съм изсушил;
прощавай, горо зелена,
че ма заводат сеймене,
водат ма да ма оженат
за една млада младица:
тънки конопе кумове,
орлите ми са сватове,
гарване ми са девере,
свахите ми са свраките!
Пирдопско (СбНУ 15, 29).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|