Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

89/77. СТОЯН ВОЙВОДА ПОМАГА НА СИРОМАСИ

Заплакала е гората

Имала мама, имала
едного сина Стояна,
и за син и за дъщеря.
Скришом го мама хранила,
хранила и отхранила,
та расте Стоян, порасте
до осемнайсет години.
Чуди се мама и мае
на къде да го проводи,
печала да й печели!
Че си й казват хората:
който си иде на Влашко,
той иде и не дохожда;
на Стамбол да го проводи -
на Стамбол мори чумата;
па го с юнаци проводи.
Та стана Стоян, отиде:
първа година хайдутин,
втора година байрактар,
трета година войвода.
Ходил девет години,
девет пари не найдели.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Я хайде, хайде дружино,
по дома секи с` идем,
давно се среща поправи.
И дружина го послуша,
секи си дома йотиде.
А майка му го питаше:
- Синко Стоене, Стоене,
като си, синко, походи,
походи девет години,
камо ти, мама, печала,
та майка да те погоди,
погоди мама, йожени,
йотмяна да си доведе?
Стоян майци си думаше:
- Мамо-ле, стара майчице!
Никаква кяра нямахме.
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Стой майка да те научи.
продай си пушка бойлия,
продай си сабля френгия,
продай си чифте пищове,
продай си рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско,
та купи брези биволе,
и мали чивгар волове,
па иди, синко, разори
башини черни югаре,
посей си бяла пшеница,
и берекетен кукуруз.
Стоян си майка послуша:
продаде пушка бойлия,
продаде сабля френгия,
продаде чифте пищове,
продаде рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско,
та купи брези биволе
и мали чивгар волове,
отиде Стоян да оре
бащини черни югаре.
Закачи бразна голяма,
една си бразна голяма,
изкара Стоян, повтори,
кога третята подкачи,
закачи казан с имане.
Па си имане извади,
и си го дома занесе
и го майци си подаде.
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Иди си, синко, пак ори,
ори си черни югаре,
хората да се не сятат,
насей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша,
изора черни югаре,
насея бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Даде го Господ та стана,
направи Стоян хамбари,
насипа бяла пшеница,
и берекетен кукуруз.
На догодина пак сея:
зимата беше кишовна,
летото беше сухотно -
не можа нищо да стане.
Стоян йотвори хамбари,
хамбари с бяла пшеница
и берекетен кукуруз:
на сиромаси харизва.
на лайншперите заимва,
на чорбаджийте продава
окица по за жълтица.
Чорбаджието станаха,
та при царят йотидоха,
па си на царя думаха;
- Царю-ле, господарю-ле.
Имаме Стоян хайдутин,
донесе много имане,
направи кули високи.
Царят джелате проводи,
та си Стояна фанаха.
Стоян майци си думаше:
- Мамо-ле, стара майчице,
като си ида при царят,
какво да си му прикажа?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
сичко му, синко, прикажи -
пред царят лъжа не бива.
Кога при царят отиде,
Стоян на царя думаше:
Царю-ле, господарю-ле!
Истина, царю, походих,
походих девет години,
девет пари не спечелих,
та па си дома йотидох,
та на майка си приказах.
Майка ма, царю, научи,
да продам пушка бойлия,
и още сабля френгия,
и още чифте пищове,
и още рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско;
да купа брези биволе,
и малки чивгар волове,
да ида, царю, да ора
бащини черни югаре,
да сея бяла пшеница,
и берекетен кукуруз.
Ази си майка послушах,
продадох рухо войводско,
купих си брези биволе,
и мали чивгар волове,
отидох, царю, да ора
бащини черни югаре.
Закачих бразна голяма,
една си бразна изкарах,
изкарах, царю, повторих,
кога си царю, потретих,
закачих казан с имане.
Воля ти царю, земи го,
воля ти, царю, прости го,
пред тебе лъжа не бива.
Сеях си бяла пшеница
и берекетен кукуруз,
даде го Господ та стана,
напълни нови хамбаре.
На до година пак сеях -
не можа, царю, да стане:
зимата беше кишовна,
лятото беше сухотно.
Азе си, царю, отворих,
отворих нови хамбаре,
със бяла, царю, пшеница
и с берекетен кукуруз,
на сиромаси харизвах,
на лайншперите заимвах,
на чорбаджие продавах
окица по за жълтица.
Царят се тогаз йобрадва
и на Стояна думаше:
- Просто да ти е имане,
че на сиромаси харизва
на лайншперите заимва,
на чорбаджие продава,
та ми хората не измори.
Йоще му царя придаде,
па си го назад повърна
и му гавазе запрати,
та си Стояна вардяха.

 


Копривщица (СбНУ 13, 83).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.