88/76. ТАТУНЧО

Заплакала е гората

Мама Татунчу думаше:
- Синко Татунчо, Татунчо,
Татунчо, един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави са, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за много,
хайдушко й, сино, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка хайдушка
и остра сабя змеица,
пак впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
да храниш мама със алал!
Татунчо мама послуша,
че впрегна руси биволи,
че впрегна рало писано,
обърна брезна и друга -
силен са й пепел вдигнало.
Татунчо ми са й почудил,
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
али ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил
Татунча да си уловят,
главата да му обземат,
на царя да я занесат.
Тий при Татунча додоха,
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш,
ти не знаеш ли Татунча,
де оре, холам, да сее,
де пръска жълта пшеница,
да храни майка със алал?
Татунчо дума сеймени:
- Ази си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче грозно, умразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, абре Татунчо,
че не ща ли та обади!
Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холам, обадиш,
жув жа ти кожа одера!
То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат.
Татунчо дума копрали:
-Копральо, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката жа ти позлатя,
крачката жа ти посребря!
Че обзе тежка копраля,
че са Татунчо завъртя,
на ляво, още на дясно,
га са наназад повърна,
главите им са търкалят,
като на бахча зелето,
фесове им се червеят,
като на бахча пиперя,
трупове им се търкалят,
като на нива снопите.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз насях,
даде го Господ, стори са:
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога грехота!
- Кога ми вяра не хващаш,
я хайде да те заведа!
Кога си майка заведе,
главите им са търкалят,
като на бахча зелето,
фесове им се червеят,
като на бахча пиперя,
трупове им се търкалят,
като на ниви снопове.
Татунчо мрътви съблече,
кемери тежки извлече,
кемери пълни с алтъни,
че ги мами си подаде.
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
хайдутин майка не храни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.