81/71. КОСАН ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Косан Милица запроси,
Милица, млада загорка
Питал е една година,
баща ю поти говори:
- Косане, млада войводо,
млада е, не я даваме.
Питал е друга година,
майка ю поти говори:
- Косане, млада войводо,
даваме, не браниме я -
дари е не приготвила.
Ка питал трекя година,
они я дали Стояну,
Стояну, млади търговец,
а Косану я не дали.
Мина се до три години,
Стоян Милици говори:
- Милице, млада загорко,
откога сме се везели,
на дом не си се върнала,
да видиш майкя и баща.
Айде да име нагоске,
да видиш майкя и баща.
И Милица го послуша:
омеси бела погача,
наточи жълта здравица,
та па се лепо промени,
та па се пошли със Стоян.
Минали поле широко,
настали гора зелена
и тез дълбоки долове.
Стоян Милици говори:
- Милице, либе Милице,
тежка ми тага паднала,
я окни малко та попей,
извикни гласи медени,
запей си песни момински,
кико си мома пееше,
тагата да ми помине.
А Милица му говори:
- Не смеем, либе Стояне,
не смеем да си запеем:
тука е Косан войвода,
по песни че ме разбере,
веднъг че Косан да дойде.
Стоян ю поти говори:
- Попей ми, либе Милице,
попей ми, това не бой се.
И Милица го послуша,
окнала та запеяла,
извикна гласи медени,
зареди песни момински.
Дочу я Косан войвода
низ тая гора зелена,
познал йе по глас Милица.
Излезна Косан войвода,
та ги през гора пресретна,
да си Милица преотме.
Па се със Стоян склопили,
та са се били, борили;
Милица стои та гледа.
Стоян си поти говори:
- Милице, либе Милице,
я не стой назад, не гледай,
нал приди та ни помагай,
помагай кому обичаш.
Тогай си приде Милица.
А Стоян окна Милици:
- Скору, по-скору, Милице,
бръкни ми, либе, у чижма,
у чижма, либе, у десна,
тамо си имам три стрелки,
та ми извади три стрелки,
Косан ми вече оделе.
Та па ми приде Милица,
бръкна Стояну у чижма,
у чижма, у десна нога,
три остри стрелки извади,
та ги Стояну подаде,
удари Стоян Косана
с три остри стрелки у сърце,
та си Косана убоде,
Косана, млада войвода.
Паднал йе Косан войвода.
Стоян с Милица пойдоа,
ойдоа дома нагоске,
правили госке весело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.