Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

80/70. ВОИН

Заплакала е гората

Заженил се Войно, млад войвода,
и набрал си петстотин сватове -
пет хоругви като пет облаци,
развийени на ветър се вили.
Па йе пошел с китовни сватове,
да си идат на славни град Солум,
да си земат Солумска девойкя,
що йе Войну била по прилика.
Живо-здраво до Солум отишли,
и весело сватба се учини:
три дни яли, три дни ми са пили,
и играли, и се веселили,
па узели Солумска девойкя,
и весели със нея си пошли.
Изминъха сво поле широко,
и стигнъха у гора зелена;
невести се храньен кон разлюти
и стърменьете й изпукаха,
и девере тихо продумаха:
- Нека пукът, път ще да пътуват,
дор` се храньен кон веке умори.
Обърна се младата старойкя,
та си рече:-Хай на добро да йе!
Отговори старата старойкя:
- Нека пукът, веселба се чини!
А невеста тихом продумала:
- Да би дал Бог све на добро да йе!
На мойето сърдце сво трепере:
тая гора не йе без хайдуци,
тука седи Мариям войвода,
хайдучкио знатен поглаварин,
що от ньего свет е потреперал.
Сакал ме йе токмо дор` три годин,
но мама ма ньему не йе дала.
Коги дойде първата година,
а мама му тихом отговори:
- Не дам ти я, още е мъненка; -
коги дойде втората година,
пак му мама кротко отговори:
- Не дам ти я, още си дар нема; -
коги дойде и трекята годин,
а она му люто отговори:
- Я йе не дам по хайдука д`иде,
да я води у гора зелена,
да я веке у очи не видим.
Туку това невеста изрече,
и гората свата потрепера:
излезнъха три хиляд хайдуци,
посекоха кума и девера,
и най-после и младаго Война.
Па си зеха Солумска девойкя,
узеха я и я отведоха
по гъст шумак, по гора зелена.
Помоли се Солумска девока
Марияму, хайдучком войводу,
да излезнем на кървнино место,
да с` опростим с кума и с девера.
Дал й воля Мариям войвода,
па отишла на кървнино место,
загърнала свилена кошуля,
нагазила кърви до колена,
проминъла девера и кума,
па отишла при младаго Война,
па починъла жално да говори:
- Чърни очи, що ме не гледате?
Медни уста, що ми не думате?
Бели ръце, що ме не гърлите?
Па извади остър палош Войнов,
та с` удари у клетото сърце,
и се жално, клета, провикнъла:
- Лежи, Войно, двое да лежиме,
да не плаче само твоя макя,
но да плаче и твоя и моя!

 


Видин, зап. Г. Пешаков, изпратена на Ю. Венелин на 10 ноем. 1837 г. (Безсонов, № 32).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.