Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

72/62. НЕНЧО ВОЙВОДА

Заплакала е гората

Прочу се Ненчо войвода
във тъзи Стара планина,
във това поле широко.
Заварди Ненчо пътища,
пътища, царски друмища,
не дава фтиче да фръкне,
не царска хазна да мине.
А че са й прочул до царя.
Царя е хабер проводил:
- Който е юнак над юнак,
Ненчо войвода да хване,
при мене да го доведе,
голям ще бакшиш да земе:
девет товари имане,
десети желти жълтици.
Никой се, хадъм, не наел,
най са наела сестра му,
сестра му, левен Тодора.
Зела е мъжко детенце,
отишла й в гора зелена,
а че се ясно провикна:
- Няма ли нейде някого
от гора челяк да дойде,
че детето да ми кръсти?
А де я зачу брата й,
брата й Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
какъв са гласец зачува
във тъзи гора зелена?
Вие ма тука чакайте,
ще ида, хадъм, да вида.
А че си Ненчо отиде
и там си сестра завари
и на сестра си думаше:
- Сестрице левен Тодорке,
що щеш, сестрице, в тъз гора -
тъзи е гора хайдушка!
Тодорка Ненчу думаше:
- Байо-ле, Ненчо войвода,
девят ми годин станало,
както си деца добивам,
че ми децата не траят,
че ма в гора пратяха,
от гора челяк да викам,
детето да ми кръщава,
дано са дете задържи.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
да не е нящо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа.
Тръгна Тодорка да иде,
селски попове да вика.
Или бе Божа работа,
че са детето обади:
- Вуйчо-ле, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Мама ще да те предаде
на сеймени билюк-башии.
Ненчо са Богу помоли:
- Боже-ле самогледняко!
Вред си ми, Боже, помагал,
и сега ми Боже, помогни
накрай гората да изляга,
голям ще хаир да стора:
на буйна вода мрамор мост
и в пуста гора манастир,
манастир света София.
Извади желти алтъни,
че си детето обсипа.
Че тръгна Ненчо да с` иде,
среща му иде Тодорка
и сеймени тичат подиря,
сеймени билюк-башии...
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
че са на ляво завъртя,
дор са направо обърна,
сички сеймени посече,
току Тодорка остана.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
ако ти й пари трябвало,
що не ми, сестро, обади
със пари да та обсипя,
ами ма в ръце предаде?
Че двете й очи извади,
че ги на калъч наниза.

 


Бесарабия (СбНУ 27, с. 68).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.