71/61. ГАТЮВАТА МАМА

Заплакала е гората

Гатювата мама
Гатя йе сварила
долу ю обора
с раното си конче,
кът са гласи Гатю,
кът са тъкми Гатю,
кът си пушка трие
и ножът изтака,
паласка изкърпва,
вишеци нарежда,
барут си пресипва
ю два черни рога:
на калпак шиеше
до два бели кръста,
и над кръстовете
китка босилкова;
краката си вгъва
ю бели навои,
бели кат артия;
навои завива,
с черни козленици,
черни като смола.
Къто Гатю видя
свойта стара майка,
стара прималяла,
че й Гатю дума:
- Мамо, мила мамо,
Сакън да н` си мамо,
сълзи поронила,
или заплакала
за сина си Гатя!
Но чуй, мила мамо,
иди та попитай
мойте трима братя,
мойте трима братя
от тебе родени,
който носи от тяв
сърцето на Гатя,
пушка да си земе,
ножа да припаше,
със мене да тръгне,
бунтовник да стане,
бунтовник-комита.
Който от тяв носи
твойто сърце женско,
дома да си седи,
тебе да си гледа.
Кът го чула мама,
жува се замая,
викна та заплака:
- Гатю, синко Гатю,
тъй ли мама мисли
за сина си Гатя,
айдутин да стане,
айдутин-бунтовник?
Нали мама мисли
Гатя да задоми
за Радка Колива!
Гатю мама дума:
- Мамо, стара майко,
мълчи, недей плака,
не ме подядявай,
да не си изтегля
тъзи тънка сабя,
та да ти отрежа
руса бяла глава,
та да се причастя
със майчино кръве,
и тогаз да стана
хайдутин-бунтовник!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.