Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

70/60. ИВАНЧО ПАНОВ

Заплакала е гората

Събрали ми са, ютбрали
трима-четирима даскали,
вярна си клетва сторили
народа да си повдигнат,
повдигнат да го побунят.
Че кой ми беше първия? -
Иванчо Търновчето.
Че кой ми беше втория? -
Цанката Дюстабанката.
Че кой ми беше третия? -
Учител Киро Петрович.
Че са тръгнале ютишле
у Рявца на училище,
Иванчо пушки извади
и на секиму подаде,
че ги на талим учеше,
самси той със двете играе.
Малко га млого поучи,
тъкмо ми до три недели.
Като ги добре изучи,
даде им дрехи войнишки,
че си дрехите юбляква,
и тънки саби впасва,
развива байрак български,
на байряка се пишеше:
смърт или мила свобода.
От де ги съзря тъз жена,
тъз жена, тъз изедница,
та на пашата юбади,
пашата русчуклията.
Пашата абер проводи
за тристе черни арапи,
за триста баши-бозуци.
Те са при пашата отишли,
че им пашата думаше:
- Скоро, по-скоро идете
у Търнов гарда голяма,
Иванча при мен дов`дете.
Арапи слушат пашата,
че са ю Търнов ютишле,
че са Иванча ванали,
та го ю Русчук завели,
на паша са го предали.
Паша на чердак седеше,
с наргеле тютюн пиеше;
като Иванча съгледа,
той на Иванча думаше:
- Каквот` си търсил, Иванчо,
такос си, олам, намерил.
Че на арапи заръча,
букаи да му юдерет,
я на ръце - блезници,
та го ю тумрък върлиха.
Лежал йе малко ни млого,
тъкмо ми до три месеца,
тогаз се паша досети,
че йе Иванчо затворен.
Той на заптии думаше:
- Скоро Иванча доведете!
Заптии паша слушева,
те са Иванча довели.
Паша му беше кадия,
той си истинтак прайеше,
и си Иванча питаше:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, главата!
Иванчо право казваше:
- Народа ми йе главата!
Втор го истинтак питава:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти й, Иванчо, войската?
Иванчо право казваше:
- Народа мми йе войската.
Трет го истнтак питава:
- Я казвай, казвай, Иванчо,
кой ти, Иванчо, ятака?
Иванчо право казваше:
- Народа ми йе ятака!
Пашата се люто расърди,
той на заптии думаше:
- Скоро го в Търнов карайте,
карайте и го вбесете,
сред Търнов на сред пазаря,
да види мало и голямо,
да види да са научи,
как са тъй царство събаре.
Заптий Иванча прибрава,
карава йоще биева,
през сред го Търнов преведва,
през голяма чаршия,
край неговите дурови,
дурови й къща висока.
Майка му в къщи седеше,
ю къщи при пенджерите,
памучен чорап плетеше
и му бримките четеше.
Кога из пенджер погледа,
че къко чудо видяла:
заптии карат Иванча,
назад му ръце вързани,
вързани и оковани.
Кът го майка му съгледа,
върли чорапа на страна,
бяла си глава юлови,
бели си косми скубеше,
в соба кат луда тичаше
и са ю стени биеше.
Кат я Иванчо съгледа,
той си саатя извади,
саатя позлатения,
и го майка си даваше,
кат го даваше думаше:
- Я на ти, мамо, тоз саат,
него да гледаш за мене.
Че го въз бесилка довели,
въз бесилка стоят два реда,
ред турци и ред българи.
Турците турски думаха:
каквото търсил, намерил!
Там си Иванчо съгледа
своето либе Тодорка -
Тодорка сълзи ронеше
и към Иванча гледаше.
Той си главата поклюмна,
Тодорка въз него да иде.
Като въз него отиде,
той си пръстена извади,
пръстена годенишкия,
на Тодорка го подаде,
кът го даваше, думаше:
- Я на ти, либе, тоз пръстен,
него да гледаш за мене.
Тогаз са Иванча дигнали,
дигнали да го обесят,
че са въжето скъсало,
сички българи викнава:
- Иванчо й, олъм, праведен,
за правда Иванчо ще иде.
Втори път са го дигнали,
Иванчо въже юлови,
че на бесилка изкочи,
и на българи думаше:
- Ой ви вас, мили българи,
що сте си ръце сгърнали,
що трайте, къко гледате?
Що не си пушки земете,
турците да си избием,
народа да с` освободим?
До кога ние ще търпим
тез турски черни неправди,
тявните тежки даноци,
даноци, тежки вериги?
Тъй като каза Иванчо,
той са по въже попусна,
попусна йоще подрусна,
че са Иванчо юбеси.

 


Търновско (СбНУ 6, с. 64).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.