Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

68/58. ИВАНЧО СИВОВ

Заплакала е гората

Че стана Хаджи Димитър,
презнощ на Русчук отиде,
на Русчук на темницата,
на темничния прозорец,
че на Иванча думаше:
- Иванчо Сивов* от Котел,
като бе хитър котленин,
как са, Иванчо, предаде
на тейзи якоглавчени,
на тейзи друговерчени?
Иванчо думма хаджию:
- Бате-ле, Хаджи Димитре,
язи се болен разболях,
а че по разход излязах,
по разход да се разхода,
на гьолът да се окъпа.
Къпах са окъпах са.
Тамам из гьола излязох,
и си дрехите облякох,
среща ми силна потеря,
среша ми курум хвърлиха.
Ази са, бате, въздържах
над мойта пушка бойлия,
над пушката се въздържах,
на патрони се надявах.
Патрони ми са свършиха,
със револвера захванах:
триж съсъ револвер зафърлих,
три пъти по девет пъти -
по девет хора паднаха.
Че ми се свърши барутя.
Тогиз са, бате, предадох
на тейзи друговерчени,
на тейзи якоглавчени.
Дрехите ми съблякоха,
нишени ми окачиха.
Не ми са свигят дрехите,
колкото царски нишени...
И аз самичек ша ида.
Хаджи Димитър думаше:
- Не бой са, не бой са, Иванчо,
кажи ми, саде ми кажи,
коги ша на път да вървиш,
накъде ша та заведат.
Иванча дума Хаджию:
- Бате-ле, Хаджи Димитре,
утре ше на път да върва,
на Котел ша ма заведат,
на Котел ша ма обесат...
Не зная, бате, не зная
из кой път ша ма шреведат.
Хаджи Димитър думаше:
- Не бой са, не бой, Иванчо,
караул ша поставиме,
войските ша наредиме,
пътища ша уловиме,
Иванчо, ша та отървем
от тейзи якоглавчени,
от тейзи друговерчени.
Че си Хаджия отиде,
на дружина думаше:
- Дружина вярна-сговорна,
войска си да наредиме,
пътища да уловиме,
утре Иванчо ша мине,
Иванча да си отървем.
Войската са наредили
караул са поставили,
пътища са уловили.
Кого как срящат, питаха:
- Турски хаскер срещнахте ли,
хапузин не караха ли?
До Талим-таши* додоха,
едно овчарче срещнаха.
Хаджи Димитър думаше:
- Овчарче младо глупаво,
турски хаскер срещна ли?
Овчарче дума Хаджию:
- Бате-ле, Хаджи Димитре,
из Илиница* слязоха,
право си в Котел влязоха.
Върви, бате-ле, по-скоро,
дано ги, бате, достигнеш.
Върви Хджия и бърза.
Че на урвата додоха;
Иванчо в Котел влязваше.
Хаджи Димитър извика:
- Язък, язък е, Иванчо,
за твойта хубост хубава,
за твойта младост младая,
за твойта стара майчица -
не можах да те отърва
от тейзи якоглавчени,
от тейзи друговерчени!

 


Котел (сп. Искра, г. І, 1888, с. 90;

* Иванчо Сивов е бил тръбач в четата на х. Димитър; ранен при с. Попово, Разградско, той бил хванат, затворен в Русчук, а после обесен в Котел. Талим-таши - високи камъни до шосето между тича и Котел; Иленица, Еленица - най-високият връх вдясно от шосето, когато се влиза в Котел. (Бел. - Д. Осинин).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.