Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

67/57. ДИМЧО И ПЛЕВЕНСКИЯ СУЛТАН

Заплакала е гората

Остана Димчо сираче,
без баща Димчо, без мама,
сираче, чуждо аргатче.
Че той се, холан, пристави
в султана плевнелията,
да стои девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да йзлиза,
Димоч си хачец поиска,
султана плевнелията
лоши му думи надума,
една му пара не даде.
Димчу се жалба нажали,
та че се чуди и мае,
какво да стори, направи.
Та че се, холан, усети,
отидев гора зелена,
на тази Рила планина,
на този Доспат балкана,
на хайдушката равнина,
че там си виком повика:
- Вуйчо-ле, вуйчо, Стратиле,
де да си, вуйчо, да додеш,
нещичко ще ти обадя,
и на теб, вуйчо, оплача.
Стратил ми страшна войвода,
той си под сенки стоеше
при извор вода студена,
печено агне ядеше,
руйно ми вино пиеше.
Стратил дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дружина млади юнаци,
постойте да послушаме,
що ми се гласа зачува
на мойто момче сестрино.
Пак ми се Димчо провикна:
- Вуйчо-ле, вуйчо Стратиле,
де да си, вуйчо, да додеш,
нещичко ще ти обадя,
на тебе ще се оплача.
Че стана Стратил, отиде,
та че на Димча думаше:
-Димчо-ле, клето сираче,
какво ми искаш, Димчо-ле,
какво ще ми се оплачеш?
Димчо Стратили думаше:
- Стратиле, вуйчо Стратиле,
де се чуло, видяло,
аргатин без хак да шета?
Мене ме, вуйчо, пристави
султана плевнелията
да шетам девет години
за деветстотин парици.
Дошло е време да йзлягвам,
ази си хачец поисках,
той ми хачец не даде,
лоши ми думи надума.
Стратил се люто расърди,
изтегли сабя френгия,
поведе млади юнаци,
че стана Стратил, отиде
в султана плевнелията,
та че му люто говори:
- Ой ми та тебе, турчине,
ти защо, холан, не даде
на туй момченце хачеца?
Султан Стратили думаше:
- Стратиле, страшна войводо,
Димчо ми мене не каза,
когато щеше йзлягва,
хачеца ази да му дам,
да му дам и да му наддам.
Стратил ми страшна войвода,
той ми се лютп расърди,
та че султана пофана,
та че го в гора изведе
на тоз Доспат балкана,
на таз хайдушка равнина,
и на султана думаше:
- Във село съди кадия,
пък тука съди балтия.
Наште конаци, турчине,
са тез високи букаци.
Та че го, холан, насече,
парч по парче наряза,
че го по драки качеше
и на гарвани думаше:
- Елате, черни гарвани,
на това месо дебело,
на това месо евтино!

 


Търновско (СбНУ 25, № 158).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.