66/56. СИРОМАХ ЕЛЕНКО

Заплакала е гората

Задължнял млади Еленко,
задлъжня, холан, заборчля,
педесет и пет хиляди,
петтях имаше, даде ги,
педесет няма да даде.
Чуди се млади Еленко
какви кярове да фане,
борчове да заплати.
Мама Еленку думаше:
- Еленко, мило мамино,
и туй ли да те науча?
Я иди в узун чаршия,
та купи бяла хартия,
че пиши бяло писъмце,
на вуйча си го проводи.
Ти имаш мама, ти имаш,
ти имаш вуйчо хаджия,
хадбия и чорбаджия,
пиши му, мама, пиши му,
парица да ти проводи,
борчове да си заплатиш.
Еленко стана, отиде,
че купи бяла хартия
и купи черно мастило,
написа бяло писъмце,
на вуйчо си го проводи,
парица да му изпрати,
борчове да си изплати.
Вуйчо Еленку пишеше:
- Еленко, мило вуйчово,
ч си заложи булчето,
хубаво булче Тодорка,
парици ще ти проводя,
борчове да си изплатиш.
Еленко каил не стана,
отиде с върли хайдути
и на хайдути думаше:
- Хайдете с мене, юнаци,
у вуйчови да идеме,
той има тежко имане,
четено недочетено,
мерено непремерено.
Жив щеме вуйчо да фанем,
ви ще пари земете,
аз вуйчо жив ще да хвана,
мръвка по мръвка ще режа
и вуйчо си ще да питам,
как тъй ми залог той иска
младо ми булче Тодорче.
Станаха, холан хайдути,
станаха та са тръгнали,
до вуйчови ми додоха -
вити порти заключени.
Еленко хлопа на порти
и на вуйчо си думаше:
- Стани ми, вуйчо, отвори,
ази ти водя булчето,
хубаво булче Тодорче,
залог да ти я заложа,
за педесетта хиляди.
Стана вуйчо му, отвори,
Еленко булче не води,
най води върли хайдути.
Във равно дворе влягоха,
Еленков вуйчо хванаха
голичък та по доновци
босичък та по чорапци,
гологлав с бяла шепчица,
та го навън изведоха.
Той на юнаци думаше:
- Ой ми ва вази, юнаци,
земайте тежко имане,
по-много желто от бяло,
само ме жив оставете.
Еленко дума юнаци:
- Земайте, каквот` искате,
ази ща вуйчо да зема
и вуйча да си попитам,
за колко време ще вземе
младо ми булче Тодорче,
залог да му я заложа
за петдесетте хиляди.
Вуйчо Еленку думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
още педесет ти давам,
само ме жив то остави,
със люти мъки не мъчи.
Еленко нищо не дума,
нало си вуйча изважда,
в пуста го гора завожда,
бяло му месо режеше,
черни му кърви течеха.
Вуйчо Еленку думаше:
- Еленко, мило вуйчово,
смили се, смили се за мене,
за мойта млада невяста,
за мойте дремни дечица,
не йе ли язък и за тях?
Те не ще повнят и знаят,
кога за, джанам, имали
баща търговец, хаджия,
хаджия и чорбаджия.
Еленко дума вуйчу си:
- Не йе ли язък за мене,
за мойта стара майчица,
невяста кат` ми искаше,
младо ми булче Тодорче?
Че му главата отряза,
на виско прът я забучи,
та който мине, да види,
за млад Еленка да чуе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.