6/5. СТОЯН И МЕСЕЧКО

Заплакала е гората

Стоян по двори ходеше,
каварджик перчан чешяше,
и на мехичко думаше:
- Мехичко, ясногреичко,
като високо изтичаш,
и на широко огряваш,
грееш ли холан, в сеи свят,
в сеи свят и в наш вилият?
Грееш ли в гора зелена,
грееш ли, в поле шароко,
дружина събират ли са?
Мехичко дума Стойене:
- Стойене, млада войводо,
гората са е развила,
полето са е засмяло,
и дружина са събират,
дружина вярна, сговорна,
и за тебя си говорят -
тебя войвода ша гудат.
Като чул Стоян тъз дума,
че стана Стоян, Стоене,
отори пъстри сандъци,
извади дрехи юнашки,
юнашки дрехи, войводски;
че ми са Стоян облече
с путури бюргютляни,
абичка чепкенляна,
алян си пояс напаса,
и напа чифтя пищови,
и запа, дълъг ятаган,
и обу дишови калцуни
и обу льокюви ботуши.
Че отиде в темни яхъри,
изкара конче храняно,
със сини го седла обседли,
с пъстри го смоци напаса,
със бял го орис назоби,
с ройно го вино напои,
нарами пушка бойлия,
че са на конче преметна
и на майка си думаше:
- Оставай сбогом, мане мо,
в гора зелена ша ида,
млада войвода ша стана,
напред юнаци ша ода.
Припусна конче храняно,
отиде в гора зелена,
на хайдушкото сбирище.
Ка го юнаци видяха,
сички му на крак станаха,
сички му на ръка цалуват
и на Стояна думаха:
- Добря си дошял, Стойене,
Стойене, наша войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.