59/50. СТОЯНА ХАЙДУТКА

Заплакала е гората

Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела се мами прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи фурка шарена,
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дариш свекър, свекърва,
да дариш зълви, девере.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела фурка шарена
със позлатено вретено,
да преде тънки дарове,
ленени и копринени.
Па си Стоянка отиде
на чичови хармани,
погледна гора зелена,
погледна поле широко,
па се дома си върнала.
Хвърлила фурка шарена,
със позлатено вретено,
съблекла рухо девишко,
облекла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стояна
на връх на Стара планина,
па ми се викна провикна:
Дружина, вярна, сговорна,
дека сте сега, елате,
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
на вито хоро миминско,
са юнак ие са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатено вретено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.